1. Произход, същност и значение на българ метъла.
  Историята на музиката познава множество стилови разновидности. При някои от тях разликите не са особено съществени и границите представляват променлива и непостоянна величина, което донякъде може да бъде обяснено и с общия им произход. В наше време отликите при някои сходни стилове могат да бъдат забелязани само в тематичния обхват на текста, сравни например pagan metal, viking metal с black metal. Тази особена роля, която се полага днес на текста, отговаря на увеличаващото се негово влияние и творческата му функция при обособяването на някои жанрове и поджанрове. Едва ли някой ще отрече неговата роля при оформянето на концепции в музиката. Посланието, което авторът изпраща до слушателя нерядко се осмисля, стига да успее да проникне музиката. Tака можем да кажем най-общо, без да абсолютизираме, че ако музиката завладява сърцето, то текстът завладява ума. Съвсем естествено е тогава, понеже емоцията се движи по-бързо от мисълта, музиката да достига първа до хората. Възникването и употребата на понятието “българ метъл” (ударението пада на първата сричка, както при думите “български”, “българин”, изглежда някои погрешно го свързаха с Булгартабак и затова вметвам това разяснение) бяха неизбежни. Досегашната липса на такова понятие, което да обозначава една характерна черта, най-вече в текстово отношение, породи нуждата му. Писането на текстове, посветени на епизоди от вековната история на българите и съчетаването им с метъл музика затрудняваха определянето на стила от авторите им. Едва ли една композиция със споменатата по-горе тематична натовареност може да се отъждестви като pagan, а още по-малко пък като black или death metal. Това са и причините определили раждането на българ метъла. Той представлява изява на краен метъл, съчетан с текстове почиващи върху българското минало и написани на български език. Неговото наименование всъщност придава най-точно смисловата и езиковата насока на стила.
    2. Преглед.
  Ако трябва да направим един обзор на направеното досега в тази насока, доближаващо се до характеристиката, която даваме, без претенции за изчерпателност (моля да бъда извинен, ако има такива, които несъзнателно съм пропуснал), нужно е да разграничим групи, в частност и отделни композиции за по-добра яснота. Преди всичко разделение трябва да се направи от езикова гледна точка. Ще се спрем на някои групи като: Iudicium, Ork, Diabolism, Tangrycan, Dark Inversion, Korozy. Сравнително известно е, че изредените по-горе имена в някаква степен са се опитали да възпеят българското минало, най-общо казано, но както вече споменахме едно от естествено задължителните условия е текстът да бъде написан и произнесен на български език. Ето защо миналото там, където се среща като тема, не е единственият белег за разпознаването на българ метъла в творчеството им и в подобно случаи можем да говорим за псевдобългар метъл. В това отношение само някои композиции на Diabolism като “Страната, гдето се раждат ветровете” и “Легенда за края на Българското царство”, “Слава нам” на Ork (Васил Караколев или самонареклият се Count Vassilium е постъпил изключително подло, а с подобни деяния винаги е бил свързан, като е пропуснал да впише имената на хората записали албума, наместо това е приписал тяхната роля на себе си), по-голямата част от материала на Dark Inversion “Into pagan depths”(третиращ в осовната си част “Сказание за дъщерята на хана” - едно съмнително по своята автентичност произведение), “Мъдростта на вековете” на Tangrycan могат да се причислят към българ метъла с известни уговорки. Обаче разгледани цялостно се вижда, че посочените групи не се придържат единствено към българ метъла в творчеството си.
  3. Саракт.
  През 1996 година се появи Саракт. Този преднамерен проект според мен има основание да се смята за основоположник на българ метъла. Естествено в някои отношения и той страдаше от недъзите на тогавашните разбирания като например старото лого беше изписано с латински букви, което бе свързано с вярата, че дебютният запис ще бъде издаден от чужда фирма т.е. на чужд гръб. Но това не се случи по обективни причини за Саракт и все пак тази година това бе сторено след 8-годишно закъснение. Последната метъл композиция на Саракт беше “Пътувайки през гората към старите вярвания” (1997), оставена недовършена тя някак си преломно промени музикалната линия следвана дотогава. През годините Саракт тъпчеше основно стария път към миналото. С дебюта си Саракт се надява да допринесе в развитието на българската музика и да привлече още съратници към бележитото дело.
  4. Езикът.
  Българският език е важен по няколко причини. На първо място самата връзка между българ метъла и българския език е неделима, само на нашия език може се придаде чувството на привързаност. Естесвено е в този случай употребата на чужд език, независимо кой е той, да лишава българ метъла от стабилността на неговата опора и да умъртвява живеца му. От друга страна, отдавна е време да се научим да обръщаме внимание повече на себе си, а не на това какво мислят другите за нас. Липсата на народностно самочувствие граничи с глупостта. Нито своите, нито чуждите биха те похвалили за подобно малодушие. Поведението на някои изпълнители винаги е будило у мен меко казано недоумение. За отбелязване е фактът, че групи като Iudicium и Korozy са си позволявали при свои участия на родна сцена да се обръщат на английски език към очевидно българската публика. Пожелавам на последните повече съсредоточеност при бъдещи изяви и да се опитат да се разграничат от концертите си тук и тези на Dinamo Open Air.
  5. Съвременният поглед към историята.
  Тъй като българ метълът се занимава конкретно с българската история, а тя е изпълнена с обрати, трябва да кажем няколко думи и за подхода, с който трябва да се отнасяме към нея. Никога не трябва да ставаме жестоки съдници на отминали събития, случили се във време далеч по-жестоко от нашия съд. Лесно е да бъдат обвинени нашите предшественици, те са отдавна мъртви, за да имат възможност да се защитят. А само страхливецът вади нож на умряло куче. Какво бихме направили на тяхно място, бихме ли били по-достойни? При всички случаи те са нямали възможността да разберат хода на последвалите ги събития, за да знаят о време винаги правилното решение. Съвременникът често обвинява без да търси причините. А в историята е така, днес едни побеждават, утре други. Но през всичките векове с право можем да се гордеем, че ние българите оцеляхме като народ, че колко други го направиха? С право можем да се гордеем, че винаги сме се борили, независимо от обстоятелствата.
  6. Патриотизъм и патриотарство.
  Обичта към родината понякога се изражда в патриотарство. Съществуват хора, които се бият о гърдите и викат, колкото им глас държи: “България на три морета!” и обикновено, нито са сами, нито го правят без публика. Явно курортите само на Черно море не стигат. Тия признаци на “гордост” винаги са свързани с дълбоко проникнали комплекси, наслоявани от себелъжеубеждения и утопични идеи за някаква грандоманска проява на “българския дух” в повечето древни цивилизации по света. Тази идея по научен път не може да бъде обяснена, а само по някакъв тайнствен и необозрим за непросветените начин. Търсенето на подобни “български” следи е отвеждало някои прорицатели дори до джунглите на Южна Америка.
  Освен, че трябва да пазим паметта на България, не бива да забравяме за утрешния ден, а както е казал народът: “Утрото е по-мъдро от вечерта”. Дано утре бъдем по-мъдри, но да съзнаваме и че утрешната мъдрост ще пожъне класовете на настоящето.
  7. За гордостта.
  Да се гордеем, че сме българи не е достатъчно, самите ние трябва да се гордеем от себе си. Може би само един горд човек би могъл да усети истински гордостта, долитаща от прежните времена. Принадлежността ни към България и българите, не ни прави самостойно горди. Всеки може да бъде българин, но не всеки може да бъде всякога българин! И накрая, личните качества на всеки един от нас се определят не от народността му.
  8. Отпратка към бъдещето.
  В бъдеще българ метълът ще продължава да се развива и вероятно той ще продължи да се обособява и като музикален жанр. Това се отнася и до неговата мелодика. Привличането на народни инструменти ще бъде целесъобразно. Освен историята още един неизчерпаем извор на вдъхновение са народните умотворения. Едва ли българ метълът се нуждае от някакви по-специални облекла, прическа, грим, по-скоро това би му навредило свързвайки го с други течения и придавайки му театрален образ, от който най-малко се нуждае. Използването на псевдоними също би било нетактично.
  9. Началото.
  Нагърбването с този стил започва с името на проекта. Да е взето от историята ни или да има отношение към нея е напълно правилно, както и изписването му на кирилица. Българ метълът залага на българската природа. Неговата възпитателна функция не трябва да се подминава. Отговорността засяга всекиго.
  10. Послание.
  Добрият звук не е всичко, за което може да се мечтае. Неговото усъвършенстване осезаемо ще се подобрява, но дали идеите ще отстъпват на по-добри? Ако днес се посочва даден запис за образец по отношение на обработката на звука и качеството на студийната работа, дали същият ще бъде споменат след 10 или 20 години. Това, което остава следа и устоява на преходността е добрата идея. Добра идея е и българ метълът. Станете част от историята!